За книгата: година / Алик се втурна към автобусната спирка, но веднага разбра, че няма да стигне навреме. Вратите на автобуса вече се затваряха... -Няма да имам време - но отнякъде дойде мисълта, че това изобщо не е необходимо, - Нека си мислят, че съм си тръгнал... А аз си мисля! Ще легна... И младежът бързо се гмурна в гъстите крайпътни храсти на необрязана акация... След известно време няколко момчета изтичаха покрай него - Той хвана автобуса. - Ще го хванем следващия път. Той така или иначе няма да остави Светка. Докато не го ударим в лицето... Алик се отпусна и с облекчение си помисли, че е прав, щяха да го настигнат на пътя, има още два километра до града, „Сега не трепвам, докато не минат ” и се настани удобно. Трябваше да легне известно време, докато момчетата се върнаха...